|
Мамка му !
Не бих чакала толкова... не бих учила и нея да мълчи...
Когато я видях си помислих, че е твърде чувствително и вглъбено за годините си дете. Има някаква тъга в очите й, която, напълно естествено отдадох на творческата й нагласа и родовата артистичност. Децата, които от рано се осъзнаят като различни, благодарение на особените си таланти, имат тази склонност, често с леко преиграване и особено в тази възраст. Помислих си, че има топъл и одухотворен поглед и изобщо не се съмнявах, че излъчването й се дължи именно на тази преждевременна осъзнатост, която всеки истински артист изживява още в ранно детство.
Мнението ми се затвърди, когатовъв фейса видях снимките на двете сестрички. Възрастта им е толкова различна, но очите никога не лъжат. Убедена съм, че е отглеждана с много любов, както всяко дете заслужава. Видях и тебе - толкова слънчева, толкова интелигентна, с прекрасно чувство за хумор творческа личност. И пак ме загложди усещането, че нещо не е съвсем наред... Прости ми откровеността, не искам да чувстваш укор, а само подкрепа! Но проблемът ми се струва адски сериозен и със себеутвърждаващо значение за прекрасното ти слънчице!
Наскоро имаше тема за уроците, които преподаваме с поведението си - отстояване на позиция и/или хармония. Припомни си я, може да намериш нещо за себе си.
Проблемът е вече достатъчно усложнен и повече анализи на миналото поведение едва ли ще са чак толкова от полза. Гледам, че повечето клубари правилно се ориентират към решение. Някаква дискусия вече клокочи в училище, надявам се да сереши преместване на проблемното дете. Такива деца, за жалост, обикновено имат лидерски качества, но няма ли го него всичко ще отмре от само себе си и нещата плавно ще се нормализират. Ако не .... бих я преместила. И бих се опитала да възпитам у нея качества, които да противодействат на вродената й натура. Малко повече нахалство, наглост, осттояване, и, да, спортове, които да окажат влияние на самочувствие, увереност и стойка с вирнато носле и изправени рамене. Бих насочвала нещата за повече прекарано време с по-голямата й сестричка.
И аз съм имала, но по-леки проблеми и то в тийн възрастта. Една съученичка се вмъкна в компанията и започна да ме нарича минетчийка, заради красиво изписаните ми устни. В тази възраст пък съвсем не може да се очаква детето да търси подкрепа и съвет от родителите, мислех се за достатъчно умна, красива и възрастна. Видимо не се поддадох, а и бях подкрепяна и от съученици и от учители, но малко или много това се е вкоренило в паметта ми и по-късно по някакъв, предполагам негативен начин, се е отразило на личността ми. И до днес съм централна фигура във вече поостарелия и помъдрял клас и усещам уважението и подкрепата от съучениците ми.
Дръж ни в течение! Кураж за малката Марина с чудно топлите очи!
|
Уфф... [re: Lira Emerald]
