не знам какво да ти кажа...
на тази възраст децата са си малки зверчета, няма какво да се лъжем,
чудя се само, какво е това училище без училищен психолог?!

- в класа на дъщеря ми и в двете и училища (и в основното и в гимназия) е имало тормозени деца;
винаги, още в самото начало на конфликта се намесваше психолога -
първо работеше с преките участници (тормозеното дете и тия, които го тормозят),
после с целия клас, щото волно - неволно, всички са замесени - кой видял, кой, чул, кой реагирал, кой не...

винаги се е стигало до позитивна развръзка -
ако накрая не станат приятели, поне запазват добри отнощения,
и са се разбивали групичкте, сформирани около конфликта...

в основното училище нещата бяха ескалирали доста, макар че до бой никога не се е стигало,
мисля, че едно от нещата, които също много помогнаха беше,
че майката на тормозеното дете реагира много зряло и мъдро, и даже се сприятели с майката на основния инициатор на тормоза - не знам какво и как са говорили, накрая, като завършваха, нямаше и следа от цялата история :)

та - може да ти прозвучи странно,
но бих те посъветвала, на първо място да се вгледаш в себе си и в собствената си реакция, или да потърсиш някаква психологическа консултация, но за теб, не за дъщеря ти. мисля, че това, как родителите гледат на тези отношения е от решаващо значение в подобни случаи.