защото имаш вариант, при който да поддържаш нещата в такова положение, което нито те устройва, нито пък си струва да го зарежеш и да хукнеш да търсиш алтернативи. има твърде много плюсове, и твърде много минуси, и всяка промяна, която ще те оттърве от негативите, би те лишила и от позитивите.

затова ти писах, че не знам дали бих се справила на твое място,
един от малкото ти полезни ходове е именно мрънкането и тръшкането - така изпускаш парата по най-безболезнен за себе си и за семейството ти начин...защото все пак имаш и реална полза от ситуацията, каквато е в момента. всъщност от тръшкането има полза само, когато имаш какво да губиш...помисли си сега в какво положение ще да съм аз, че да не мога да си позволя дори тръшкане?!

иначе, споделянето на проблемите...малко е нож с две острията-
от една страна те облекчава, но от друга те фиксира към тях, и ти пречи да продължиш напред.

поне на мен, действията по разрешаването на съответния проблем, ми носят много по-голямо облекчение от опитите за психологическото им преодоляване....

примерно (най-опростен пример), ако не понасям някого, много повече ми помага това да се махна оттам, отколкото да се мъча да търся личните си психологически проблеми (а тях винаги ги има!), свързани с тази неприязън, и да се опитвам да ги преодолея... ами то може и да не е възмажно, да речем, ако някой е алергичен към шоколад, можеш ли да го научиш да свикне да го яде?!

дано стана ясно какво имам предвид

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите