Ти се стараеш да списваш, четящите се стараят да умуват над специфичните ти проблеми, а всеки път - нищо. Писалня и говорилня. Твоите проблеми си висят все същите от години, кой се набрал да пише, писал и ае чао, до следващия лаф-моабет.
Никой не те задължава да робуваш на чужди мнения, но да ги квалифицираш като отрицателни, след като доброволно ги търсиш, е наистина несъобразно биологичната ти възраст.

това добре, даже много добре ... обаче какъв е твоя принос в тази тема - че проблемите ми са смешни и несериозни - еми как да приема твоето мнение за положително и да вслушам в мъдростта му след като нищо положително не ми казваш ... ?

обвиняваш ме сякаш сам си ги раздавам тези болнични от по два месеца когато ми скимне, защото просто си имам някакви детински капризи, които не ми отговарят на възръстта

... държиш се абсолютно аналогично на работодателя ми, на който съм му работил 12 години без да отсъствам нито един ден, и поради увеличаване на възръстта ми и поради постоянното ми излагане на силен стрес от непосилни задачи и невъзможни срокове, започвам да издишам психически, той изведнъж се сеща, че ще му е много добре да ме изхвърли на боклука и да ме замени с млад, зелен и надъхан служител, само че в тукашната държава има специални закони, които предотвратяват такава (зло)употреба на дългогодишни служители и понеже отпуските ми ги дава оторизиран за това лекар-психиатър, който е в правото си да дава и по два месеца, и по 6 месеца, че и по година ако така прецени, и затова работодателят ми не може лесно и евтино да се освободи от мене и затова ми играе на тънката струнка, ах, заради тебе изпускаме сроковете, ох, заради твоите отпуски ни се нарушават графиците, ах, ох, ах, ох ... точно като тебе, все едно аз сам си давам отпуските поради някакви детски капризи, неотговарящи на физическата ми възраст


а това че отпуските ми ги дава оторизиран медик-психиатър с трийсет годишен опит се пропуска, ти и работодателят ми сте много по-умни от някакъв си там доктор-психиатър и много по-добре от него разбирате, че проблемите ми се дължат единствено на детски капризи, и че могат да се решат с един, максимум два добри съвета, достатъчно е да се стегна и да започна да се държа като петдесетгодишен, а не като капризно дете, а пък той психиатърът с трийсетгодишна практика и опит, естествено абсолютно нищо не разбира от работата си и не може да проумее, че понеже аз външно изглеждам здрав и прав, то значи съм здрав и прав и напълно годен за работа и всичките тези неща, които ужким ги страдам в продължение на вече толкова години са единствено детински капризи

... и после, поредното обвинение, квалифицирал ги бил за негативни мнения, не му били отговаряли на възръстта ... чакай бре, от кога ти и работодателят ми станахте такива големи специалисти по психология и психиатрия, та да ми поставяте диагнозите кое на какво ми отговаря и кое било само търсене на внимание и че изобщо съм бил нямал никакъв проблем и всичко съм си го бил нарочно измислил за да се правя на интересен ???