|
Че нали вземаш активни мерки за помощ по същество? Имаш си лекуващи лекари, те са далеч по-добре запознати със състоянието ти на живо, притежават необходимата квалификация за оказване на помощ - какво повече?
По същество помагам на непълнолетния си син да се избави от натрапливи мисли, като съм взела всички необходими мерки + спокоен семеен психоклимат + регулярни задълбочени разговори и анализ на проблемите му, свързани с много споделяне + наблюдение и адекватна намеса само при нужда. За 2-3 месеца има видим положителен резултат. Но, сина си познавам добре от зигота, а на тебе не съм ти виждала очите. Личният контакт, който е от първостепенна важност, ако някой се заеме да помага в чужди проблеми, липсва.
Знам за тебе толкова, колкото си съчинил, саморедактирал и поднесъл под формата на текстово представяне. Всяко изказване е коментар на авторските ти постинги, нищо повече. Забелязвам, че ти неизменно пускаш теми, в които търсиш съвети и помощ, събираш купища съвети, предложения и внимание всеки път и неизменно ги отхвърляш един по един като неработещи точно за тебе. това е неефективен подход, ако целта ти е наистина да получиш адекватна помощ. Ти се стараеш да списваш, четящите се стараят да умуват над специфичните ти проблеми, а всеки път - нищо. Писалня и говорилня. Твоите проблеми си висят все същите от години, кой се набрал да пише, писал и ае чао, до следващия лаф-моабет.
Никой не те задължава да робуваш на чужди мнения, но да ги квалифицираш като отрицателни, след като доброволно ги търсиш, е наистина несъобразно биологичната ти възраст. Щом не си малолетен, не си под попечителство, не си под ръба на финансовото оцеляване, не си освидетелстван като неадекватен, избери си един специалист и плътно изпълнявай предписанията му. Докато постигнеш резултат.
И, за да не изпадаш в неловкото положение хем да търсиш внимание, хем да го отхвърляш, просто не поствай лични проблеми за обсъждане. Щом си поел риска да пишеш за себе си, всеки четящ е свободен да си изгражда каквато си ще представа за виртуалния ти образ.
Само дето виртуални образи не лекуваме.
|