бе то и аз бях отличник, всяка година в гимназията все с пълно шест завършвах, накрая и неква значка ми дадоха, пък не знам защо медал й викаха ...

обаче това беше в града, където бях със себеподобни, там бях на високо ниво и горе долу се издържаше на натиска от страна на родителското тяло, после обаче отидох в университета, където се срещнах с елита на страната, все НМГ-ейци, влезли без изпит, университетските ни асистенти и доценти им бяха преподавали в НМГ-то и ги познаваха от там, сметай на кво ниво са били още в училище, плюс това масово 2 години в казармата се бяха занимавали с изчисления на ракетни траектории и в най-лошия случай с компютри, а не като мене с търчане по баирите ... обаче аз това чак съвсем наскоро го осъзнах и разбрах, че да завърша с 5 при тези условия си е било повече от успех, обаче за родителското ми тяло (също завършили същия факултет с 5 и 4.50) това си беше абсолютен провал ... и толкова години живях с идеята че съм пълен провал и хептен за нищо не ме бива