на нас на първия ни изпит по висша математика доцентът нарочно ни излъга че ще ни изпитва на теория, ние естествено му повярвахме и три седмици зубкахме теорията кат изоглавени, леми, теореми, извеждане на доказателства от по пет страници, а на изпита ни шибнаха по една яка задача, без абсолютно никаква теория ...

... задачата беше от тези, дето половин час само се въртиш около условието и се чудиш ти ли не си наред или доцентът, щот изобщо не можеш да разбереш условието, камо ли да тръгнеш да решаваш нещо по нея ...

... накрая имаше две четворки в групата, пет - шест тройки и всичкото останало до трийсет човека личен състав - чисти двойки, наесен с песен ...

... аз имах една от тройките, което за родителите ми беше огромен, нечуван, невиждан, неописуем, ужасен провал ... за мое нещастие и двамата ми родители са завършили същия факултет и бяха ужасно разочаровани от представянето ми на първия ми изпит ... нищо след това не можа да заличи петното от срама, получен на най-първия изпит ... дори и при шестица на някой от следващите изпити, задължително в един момент се вадеше призрака на онази ужасна първа тройка, срам и позор за фамилията