|
|
| Тема |
 страх от успеха |
|
| Автор |
DarkSide () |
|
| Публикувано | 09.12.13 12:58 |
|
|
|
Бялата Дама винаги задължително е с къса пола, независимо от сезона и времето. Този път е с блестящо бяло кожено палто и високи бели ботуши, невъзможно пухкавото чернобяло кучебодобно същество, което върви с нея започва злобно да ръмжи и яростно да тегли повода си. Както всеки път, мой кучо изобщо не го удостоява с внимание. Дамата с последни усилия удържа бясно дърпащото и давещо се в лай пухкаво дяволче. Кимваме си, бързам да се разминем докато нейното куче не е получило инфаркт от злоба.
Сух студ и ярко греещо слънце. Няма жив човек наоколо, дърветата в парка са кръстосали оголели клони, кучето кротко подтичва, рови се в нападалите листа и нещо си души с огромен интерес. Въздухът е кристално чист, цветовете са жизнерадостно ярки, тъмната зеленина на боровете хармонично контрастира с червените керемиди на къщите и белотата на красивите им фасади. Дълбоката синева на небето е изпъстрена с пухкави бели облачета, прорязани от гордо извисяващата се островърха кула на църквата, ярко огряна от ниското зимно слънце. Мигове на тотално спокойствие, целият свят е замрял и дори листенце не трепва. Стъпвам на издадените над земята масивни корени на любимото ми дърво, опирам гръб в грапавия му ствол и си правя мигновената медитация като се фокусирам върху стрехата на отсрещния покрив.
Страх от успеха, ти имаш страх от успеха, чувам в съзнанието си. Успехът за тебе е свързан с болка и опасност, ти предпочиташ да се откажеш от успеха за да не изпиташ болката.
| |
| |
| 
|
|
