И така, както всеки може сам да се убеди, спомените от минали събития се закрепват за паметта ни чрез различни сетивни усещания представящи трите основни сетивни (репрезентативни) системи (инфоканали, модалности).

Всяка една от тези сетивни модалности – визуална, аудиална (слухова или звукова) и кинестетична притежават свои допълнителни характеристики, наречени субмодалности. Да поясня още веднъж, че към кинестетичната модалност се отнасят телесните усещания-вътрешни и външни(топло, за допир, студено, тръпки, настръхване, болка и пр.), усещания, които са свързани с вестибуларния апарат като положение на тялото в пространството, реене, тежест, виене на свят, вибрациии т.н., така също и обонянието и вкуса.

Дигиталната и синестетичната са допълнителни и включват в една или друга степен и различен вид комбинация от трите основни. Втората част на теста, съдържа информация за начина, по който човек вътрешно обработва и съхранява получената външна информация. Всички субмодалности и последователност на съхраненената сетивна информация представляват своеобразен индувидуален код на всеки един от нас на индувидуалния начин, по който работи нашия мозък, въз основа на общи за всички ни сетивни системи.

Преди да „разкодираме”начина, по който всеки преработва вътрешно сетивна информация, която получава отвън или сам създава в главата си, нека ви покажа, какви са характерните параметри или субмодалности на всяка една от трите основни сетивни системи или модалности:

Визуални субмодалности:
• Асоциирани и дисоциирани
• Цветни или черно-бели
• Местоположение
• Разстояние
• Яркост
• В рамка или панорамни
• Неясни или фокусирани
• Контраст
• Движение или статичност
• Скорост
• Размер

Слухови субмодалности:
• Гръмки или тихи
• Разстояние от източника на звука
• Думи или звуци
• Местоположение на източника на звука
• Стерео или моно
• Постоянни или с прекъсвания
• Скорост
• Ясни или приглушени
• Плавни или резки

Кинестетични субмодалности:
• Темперетура
• Усещане на пипане(гладки или грапави)
• Интензивност
• Натиск(твърд или нежен)
• Времетраене
• Тежест(голяма или малка)
• Форма

В моя вариант, субмодалностите са представени по-свободно, а не, „като по учебник”, защото не всички субмодалности са приложими при всички случаи и не всички се включват в действие винаги.

Чрез тези параметри или субмодалности ние запомняме и след това описваме средата, своите мисли, представи, това, което ни се е случило, както и вътрешните си преживявания по този повод. Всеки спомен е сбор от субмодалности и е емоционално наситен и това се отразява неминуемо върху параметрите му. Няма единно правило за промяната и често разликите в представянето между двама души са дори противоположни.

Целта на втората част от теста е всеки да си спомни неприятна случка от миналото и да я опише с оглед на сетивните си субмодалности. Не случайно това се прави с неприятен спомен:

Първо, често неприятните спомени са по-трайни и по-болезнено „впримчени” в съзнанието ни чрез повече и най-разнообразни субмодалности;

Второ – поради първата причина, много по-нагледно се вижда, как точно работи психиката чрез сетивата на всеки и защо неприятните спомени продължават да са ни тежест, от която не сме се освободили;

Трето – също по-нагледно ще може да се проследи, как един неприятен спомен, който се е случил в по-далечно или по-близко минало може да се неутрализира, като се използват различните субмодалности;

Четвърто – след това нагледно „упражнение” всеки ще разполага с модел за преработване на неприятни преживявания и винаги, когато поиска, ще може да „хигиенизира” психиката си и да я поддържа в „екологично равновесие”.


И така, какво означават вашите индувидуални описания на неприятен спомен!?

В най-общия случай спомените, свързани с отрицателни емоции, са статични, черно-бели, отдалечени, рамкирани, и протяжни в съзнанието ни, като ги виждаме от трето лице, сякаш се наблюдаваме отстрани. И обратно – положително емоционално натоварените спомени често са ярки, контрастни, приближени, динамични и ги виждаме от първо лице. Пак казвам, че има много изключения в индувидуалните параметри. Именно промяната на субмодалностите е начинът да променяме знака на всичко в живота си, в заобикалящата ни среда , включително спомените, убежденията, възприятията и вярванията ни.

В много случаи, обаче, това, че споменът е подвижен и тече с разгърнати действия, картината – цветна, фокусирана, ние не сме извън нея, а сме асоциирани с нея, означава, че споменът е все още жив, акумулирал е действаща енергия и всеки елемент от действителността в настоящето е способен да се „закачи” за детайл от спомена и да ни връхлети със същата сила, както в миналия момент, все едно се случва сега и отново.

За тези, които чуват шумове и звуци, но не различават гласове и думи, това може да означава, че са на етап, който споменът е започнал да ги освобождава от хватката си и да намалява силата си. И обратно, ако ясно се долавят гласове, а думите отекват в спомена със същата сила, но представата е неясна, смътна, разфокусирана и размита, вероятно сте аудиал и споменът ви е все още много силен и е капсуловал енергия, която при спомняне се актуализира и ви кара да преживявате все още силно и болезнено отрицателния епизод от живота си.

Особено показателни за това, че неприятното преживяване от спомена не си е отишъл са кинестетичните усещания. Кинестетичните усещания(треперене, виене на свят, вибрации, присвивания в слънчевия сплит, гърлото, стомаха и на други места) проектират върху отделни телесни органи и системи зрителните и слуховите преживявания, запечатват се в тях и са много трайни. Ако споменът не е неутрализиран емоционално, телесните кинестетични усещания са същите или подобни по сила, както в момента на първоначалното преживявание. Степента , в която се проявяват реакциите при спомена, показват степента, до която е стигнало преработването му в психиката. Възможно е някои реакции напълно да отсъстват, други – да са по-слаби, а трети да са също толкова силни, както по време на истинската случка.

Обикновено, най-бързо се преработват и неутрализират ония субмодалности или параметри, които не са от водещата ни и основната ни модалност (система), а най-бавно са тези, които са от водещата и основната ни система.

Все пак, комбинацията от визуални, аудиални и кинестетични субмодалности при всеки човек е строго индувидуална и представлява своеобразен неврологичен код, по който работи психиката на всеки човек.

В общи линии това е, като ще се опитам да дам насоки на всеки един конкретно под поста му, но не обещавам, че ще стане мигновено...