|
Случи ми се снощи дребна неприятност (радвайте се всички борци за свобода и справедливост, проклятията ви хванаха дикиш и възмездието ме постигна!) - на един платен пакринг в центъра при неуспешен опит да вляза в едно много тясно място ожулих колата си заедно с една чужда кола.
Щетите са съвсем минимални, сигнализирах своевременно на охраната на паркинга, оставих си координатите, час - два по-късно ми позвъни собственичката на другата кола, видяхме се (бях на кръчма с двама юнаци от България, единият от които модератора на 40-50 - отново радвайте се борци за свобода и справедливост!)
та видяхме се с момичето, разбрахме се съвсем културно, аз предложих да ми каже на колко й оценяват ремонта и да й го платя директно без да минаваме през застраховатeлната ми компания, тя се съгласи, ще се чуем тия дни за да се разберем ...
и това е всичко, на колата ми има една грозна ожулена ивица (уточнение за Обстинаци, колата ми е нова, голяма и скъпа), която не смятам да оправям защото вече имах там стара драскотина и богатият ми опит показва че рано или късно всяка кола, която се кара, се сдобива с различни драскотини и ожулваници, предишнатa също я севтосах съвсем нова - новеничка и накрая така я и продадох, с драскотините, без да я оправям
на момента леко се ядосах на себе си, че така тъпо се нахаках в другата кола, хем пред свидетели - возех двамата дущи, за които споменах, но после ми мина и вечерта си мина добре, бях си в добро настроение, в къщи съобщих новината и толкова ... едното от децата слезе до гаража и каза че на колата почти нищо й няма и това беше всичко ...
... и най-ненадейно се събъждам някъде към 1 часа през нощта и започвам да се въртя в леглото и да мисля и премислям какво стана и какво ще стане и защо се опитах там да паркирам и така откарах час - два във въртене и тежки мисли, като през цялoто време бях напълно наясно че нищо особено не е станало, дори не ми е за първи път, имал съм вече няколко дребни такива неща по моя вина и още няколко по-сериозни не по моя вина, това си е съвсем нормално нещо и съвсем дребно на всичкото отгоре и става дума за някакви си пари, които няма да са кой знае колко ...
обаче влезла ми мисълта в главата и няма излизане, въртя се и мисля ли мисля ли мисля ...
защо беше това въртене и премисляне и пъшкане среднощно така и не мога да си го обясня ... и тази сyтрин ми е криво ... едно такова тъпо ... и това само заради някаква си съвсем дребна неприятност, по-скоро досадна отколкото неприятна ... ха, де ... някой има ли обяснение, защото аз направо съм изненадан от реакциятa си
на хората такива по-сериозни и лоши неща им се случват, и те ги понасят без да хленчат, а аз се разкиснах от нещо съвсем дребно и досадно ... като че ли когато нещото е по-сериозно, човек се мобилизира и се стяга, а когато е дребно, тъпо и досадно и някакси повече тежи ...
|
досадна дребна неприятност - голямо мислене
()
