|
не знам какво е определението за щастие, това нещо, дето всички цял живот го търсят, но интуитивно го разбиpам като да ти е добре, приятно, нищо да те боли и прочие ... там някаква пирамида имаше с потребностите, демек когато всичките ти потребности са задоволени - тогава си щастлив ... представял съм си го като спокоен живот, финансово осигурен, голяма къща за семейството, правиш интересни неща или посещаваш интересни места ...
... чета обаче в разни самоподпомагащи книги - отварям голяма скоба - между другото от много отдавна съм фен на този тип литература и съм изчел голям брой от нея - имам предвид автори като Луиз Хей, Уейнд Дайър, Морган Скот Пек, Ерих Фром и т.н. ... не като книгите на енбибито за арктурианците от 12-тото измерение - тука затварям скобата - та от тези книги излиза че щастието не било това, което интуитивно съм разбирал, ами било нещо съвсем друго -
значи излиза че приятният и спокоен живот е чиста илюзия и такова нещо просто не съществува и проблеми шяло да има постоянно и щастието нямало нищо общо с това дали имаш проблеми или не, дали си здрав или болен, дали си богат или беден и т.н. ...
и тук аз имам същия проблем, за който вече пиша многократно - с разума си разбирам тази идея и съм склонен да я приема интелектуално - но на интуитивното (базово, основно, подсъзнателно или не знам как се нарича това) ниво, коeто определя ежедневието ни (сиреч 99% от времето и реакциите ни) - на това ниво аз все така си вярвам и се стремя към сигурност, спокойствие и комфорт и се чувствам зле когато не ги постигам, и само когато чета някоя от гореспоменатите книги - само тогава си казвам, че щастието не е в комфорта, спокойствието и сугурността - обаче в останалото 99% от времето си я карам все едно никога не съм ги чел тези книги ...
... та въпроса е, как възприетото на интелектуално равнище да се "сведе" до подсъзнанието и да започне то да определя ежедневието ми - сиреч дa как ce чувствам постоянно щастлив независимо дали нешо ме боли или нямам пари или плановете ми се провалят
понякога ми се струва че такова щастие просто не ми е интересно и дори и да го постигна, то нищо няма да промени - сиреч аз все така си искам моето си щастие с комфорта и сигурността, макар и да разбирам че те са само илюзия
и ми се струва че ако ми се предложи да избирам между това мъгляво щастие и комфорта, бих избрал комфорта, а вие?
|
щастието или комфорта?
