Чаша

Като крадеца нощем творец нахлува в мен

и без да пита душата ми той взима в плен.

О, как боли сърцето, мили боже, мили боже!

Тъга красива властва в мен като велможа!

Кристална чаша е сърцето ми. С тъга прелива

от тази музика. Непоносимо е красива!

С твореца свързана в безмерни чувства

душата ми с тъга красива блудства!

И ненаситна е! И иска още и още!

Моля, посещавай ме нощем!

Карай ме да се прераждам

да не изпитвам жажда

като след причастие

нова и щастлива,

и жива!

Сега!

Че те има ти благодаря!