|
Да, разбираш, че това е шегичка, а иначе чувството да се разтвориш в природата е прекрасно.
Аз, например, съм имала едно шантав изживяване, при което ми се стори, че общувам с домат, който режех за салата. Ама не съм била нито на лекарства, нито нещо подобно. Опитвала съм да го опиша и напъхам в думи, но звучи тъпо.
Ето, изрових го:
"Понякога усещали ли сте изблици на необоснован на пръв поглед възторг и щастие? Какъв е бил поводът за това?
Случи ми се наскоро. Най-неочаквано, докато ... приготвях салата. Приготвих си продуктите на плота и започнах с измиването им. Първото доматче, което взех взенапно ми се усмихна. Фокусирах вниманието си върху него за да проверя какво става. Премигнах няколко пъти, а след това приех фактът, че контактувам с домат с учудващо спокойствие. И не само това. Усетих изблик на благодарност, която плъзна по лицето ми в усмивка! Странно е, но доматът сякаш беше щастлив. Сякаш беше "осъзнал", че неговото призвание е да бъде изяден от мен и беше щастливо да ме види. Продължих да го мия старателно. Беше ми приятно да го докосвам, харесваше ми цвета му. В "отношенията" ни се установи пълна хармония.
Все пак в душата ми се промъкна лека тревога. Но ... какво е това? Хм, мислиш ли, че е нормално? Не трябва ли фактът, че говориш с домат да ти внесе поне леко безпокойство?!
Не, не, повярвайте ми, аз не се друсам!
По-късно отново се върнах към това усещане и се замислих. Какво е това ли?
Навярно това е резултат от стремежите ми - да съм по-добра; да ценя това, което имам сега - в моето настояще; на това, неуморно да моделирам очакванията си за бъдещето - светли, хубави, щастливи дни; на това да приема тревогите от миналото, да простя; да преобразявам минорните звуци в душата ми в мажорни - от нежни мелодии, до весели, изпълнени с енергия и радост звуци...
Когато човек осмисли внезапно посетилото го щастие то се удвоява и успокоява търсещата душа.
Благодаря ти, хубаво, малко, червено, вкусно, говорещо доматче!"
|
Re: Пробвай с това: [re: paзбиpaм]
