Аз мисля, че няма излишни молекули в организма.
При нормално функциониране на организма и въобще за нормалното му функциониране той трябва да реагира на заобикалящата среда и на промените вътре в него по адекватен начин.
Не може да си вечно щастлив, тъй като нито ние сме вечни, нито заобикалящата ни среда е прекрасна.

Съвсем друг е въпроса, че натрупването над определени граници на хормони водят до тежки заболявания. Тук вече съм съгласна, че трябва да се вземат мерки и то незабавни при стрес и особено при шокови състояния.

С "хигиена на мисленето" би следвало доста неща да се контролират, но това все пак става доста трудно и изисква продължителен период.
Много често живота ни не чака да се подготвим и определено не съм убедена, че за всичко може да имаме решение. Да оставим, че обикновено готовото ни решение е неприложимо.
Но, все пак е много важно да сме подготвени за живота в определени граници.