несподелянето е голям проблем, но той е този, който НИКОГА не споделя, не говори, под предлог, че не обичал дискусии. И одеве пак ме ядоса с тъпата си реакция.
Направил хляб снощи и сутринта ял. Аз не закусвам. Чак за вечеря го опитах и се оказа, че е забраил да сложи сол - демек не става ядене. Ама той си ял и не казал че е безсолен щото и лайно да е щом е негово ще си го изяде. А аз знам, че имаме хляб за уикенда и умишлено не купих брашно като пазарувах. И като разбрах че хлябът е безсолен и ще трябва нов го питах защо не ми е казал сутринта за да знам кво да купувам. И той: Щото не искам да дискутирам и щото ще кажеш на децата че е безсолен (пък така те ще си го ядат и може и да не усетят демек). Казах му че за мен е важно да ми казва за да знам кво да правя, но според него това не било никакъв проблем. Казах му, че наистина не проблем е някакъв безсолен хляб - голема работа. Дразнещото е, че не ми казва нищо и че ако сутринта ми беше казал, аз изобщо нямаше да дискутирам (и на мен ми се е случвало да забравя сол в хлаба ама си казвам веднага и се псувам на глас), а още по-малко ще кажа на децата, но сега ще дискутирам, защото ме дразни с бесмсиленото си мълчание. Така че в стремежа си да избегне дискусия всъщност я провокира. Ама той е толкова тъп, че явно не разбира кво му говоря и че не хлябът е проблемът, а въпросът е принципен. Непрекъснато се убеждавам, че това че някой е с 2 висши не значи изобщо, че има мисловни способности. За някои специалности явно стига добра механична памет да ги завършиш и да се пишеш висшист накрая, нищо че си опериран от логическо мислене.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.