|
Най-много ме е страх от самия страх! Знам, че е здравословен до някъде, но все пак ако можех да го контролирам, вероятно щях да разгърна целия потенциал, на който съм способна. Бих се предизвиквала непрестанно. Например бих скочила с парашут.
Но да си грозен не е точно слабост, нали? Друго е ако си немърлив и несъзнателно се загрозяваш. За това обичам да гледам "Довери се на журито". Хората, които подбират имат заложена красота, която специалистите разпознават - високи скули, хубава форма на очите, стройно тяло, скрито под развиснати пуловери и т.н. Тези хора наистина получават втори шанс. Питам се дали се възползват наистина от наученото, дали имат силата да задържат промяната, да си намерят работа, приятели. Или проиграват тои шанс като на игра на покер?!
Примерът, който даваш май има общо със способността ни да се прикриваме в някаква степен. Умната жена често плаши и отблъсква мъжете също толкова успешно като грозната. Тя трябва да се научи да прикрива острия си ум, а грозната да прикрива най-грозните си физически черти. Умната и хубава жена (каквато се броя да съм ) може да респектира достатъчно за да бъде нещастна във връзките си (това не се отнася за мен, обаче).
Но мога да дам един пример със себе си. Някога съм тренирала състезателни танци, но танцът си е във вените ми и без това! Това, което чувствам, когато танцувам (почти всякакъв вид танци) го чувстват и всички около мен. Обаче дойде ли блусът малцина се осмеляват да ме доближат. А аз обичам и блуса. Тези, които понякога се осмеляват са в двете крайности - или са пълни идиоти, без да навлизам в описания, или са най-уверените и зрели мъже наоколо. Говоря най-вече за корпоративните партита. То къде ли другъде ходя вече да танцувам ...
|
Re: Коя [re: Baldrian]
