Хората (в случая и ти) имат един много странен за мен и много разпространен начин на мислене.

Примерно, аз съм дебел. Виждам друг дебел човек и казвам: "Виж го тоя колко е дебел!". Отговорът почти задължително е: "Ти пък да не си много слаб. И ти си дебел".

Защо хората си мислят, че едното съждение има връзка с другото. Това, че аз съм дебел изобщо не променя ФАКТА и истинността на съждението ми, че другият е дебел.

Та - да съм казал някъде как ще я свършат другите?

Да съм казал някъде, че заслугата за семейството и децата ми е САМО моя? Струва ми се, че и за двете са нужни двама.

Не си глупава и както казах, имаш много добри схващания, но твърде често се плъзгаш по повърхността на нещата, по видимата страна.

Ето ти един цитат от моята книжка по този повод:

Казвайки „очевидно”, имаме предвид „неоспоримо вярно”. Всъщност, „очевидно” означава само „видяно от очите”, по-точно - какво мислим, че виждат очите ни. Киното отдавна се е научило да лъже окото (мозъка).
Не приемай очевидното непременно за неоспоримо вярно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите