Защо съм или по-скоро изглежда, че съм злъчен към теб? Не те мразя. Каква причина бих имал да те мразя, след като от една страна практически не те познавам и от друга, ти по никакъв начин не въздействаш върху живота ми?

Какво всъщност се случва?

Откакто се помня… да го наречем неразумността, силно ме дразни и ме кара да реагирам до степен да не мога да се въздържа, независимо дали тази неразумност ме засяга пряко. Всъщност, моето убеждение е, че всяка неразумност, дори проявената от някой обикновен американец в някой забутан американски щат, макар и непряко, ме засяга. Защо? Защото когато неразумността е единична и затворена в малко пространство, тя е незначителна, но когато добие масови мащаби, тя влияе върху цялото човечество. Екстремен пример - никой нямаше да знае за неразумността на Хитлер, ако беше затворена в тясното му обкръжение, но в крайна сметка тя донесе смъртта на десетки милиони и нещастието на още повече хора. По-малко екстремен пример – неразумността на достатъчно голяма част от българите вече 25 години определя от кого и как ще бъда управляван и аз.

В какво виждам неразумност в твоето поведение?

Ти (поне в този период) си с твърде нестабилна психика, трудно се справяш със самата себе си, а си решила да се захванеш с едно от най-трудните неща дори за много стабилни психически и силни хора – отглеждането на осиновено дете. Нещо повече – ти ще отглеждаш това дете като самотна майка (ако нещо не греша). И за капак – детето ще е циганче.
Ти, не умеещата да плува, не просто влизаш в дълбокото на басейна, ти не влизаш в бурно море, ти се хвърляш в бурно море от трийсетметрова скала, без дори да си наясно колко е дълбока водата под скалата.

Е, това няма как да не ме провокира към реакция – първо умерено предупреждаваща, а след това „злобно” саркастична.

Самият факт, че ти не просто съобщаваш решението си във форум като този, пълен основно с откачалки и психически неуравновесени хора, а търсиш аргументи и мнения, които да ти помогнат да вземеш решението, вече говори за инфантилност и неадекватност. Такъв форум е последното място, от което човек може да черпи „за” и „против” вземането на такова решение.

Така че Розмария, не те мразя, не си ми и безразлична. Ако можех, бих се радвал да ти помогна, но ти си от трудните случаи по отношение на депресивността, откъдето идват всичките ти проблеми, включително неспособността да си намериш подходящ партньор, с когото да създадете семейство и деца, и оттам романтично-наивната идея да си осиновиш дете и да го отгледаш сама. Ти се луташ в чувствата и разбиранията си като малко дете и поне засега не проявяваш признаци на възможност за скорошно ориентиране и предприемане на разумни стъпки към стабилизиране на психическото си състояние.

Иначе, съвсем не на шега, осиновяването на циганче (абстрахирам се от това как ще протече животът ви по-нататък) е обществено полезно дело. Ако това циганче остане без нормален родител, най-вероятно ще заживее по цигански и ще създаде 14-15 други като себе си, а оставайки под твоя опека има голяма вероятност да се ограничи с нормалните 1-2-3 деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите