Човешкият свят е напълно забулен от неосъзнатост, а до някаква степен и от лицемерие. Почти всичко е наобратно. Като става въпрос за Христос и възнесението му, за какво можем да се сетим? Примерно, че Божият син е дошъл на земята да отвори очите на наште предци, а те са му видели сметката. Нали, не бива да се говори единствено за самото възнесение, за това, че и с нас евентуално ще стане нещо подобно някога, а и за това как се е стигнало до Неговото възнесение. Първото е просто една егоистична надежда, в която няма много духовност, а второто е да имаш впредвид допуснатите грешки и да се учиш от тях, без това и ние сега ще постъпим по същия начин, ако се появи месия. Както пишеше на едно място, какво се е случвало обикновено със светците и месиите? Почти винаги едно и също. Първо са били осмивани и унижавани. След това преследвани. След това убивани. И накрая боготворени. Та си мисля, че и в наши дни може да има много свети хора, но след целия опит и като виждат, че хората не са мръднали в осъзнаването си, гледат да не се намесват, за да не пострадат. А тези, които нищо не знаят, не спират да обясняват.