Много хора припознават себе си в другите.
Това предизвиква или съчувствие или ненавист.

Второ, ако не поискаш помощ никой не е "гадател", а тези които се правят на такива обикновено грешат. Не, че не се намира някой да те попита "какво правиш тук"? За да потърсиш помощ или трябва да си изключително зле за да не ти прави впечатление отговорите или отговарящите трябва да имат граница.
Последно винаги се намира някой който да ти натяква или да ти напомня нещо преди неизвестно колко време с идеята да не "забравяш" и лекото напомняне да се съобразяваш.
Така е и в живота.
Като цяло има много малко хора които ми създават неприятно усещане като видя ника им. Има много хора с които не съм на едно и също мнение / не трябва и да бъдем/, но са много приятни за общуване и много неща можеш да научиш. Съответно има и хора които са ми "слабост".

Така, защо винаги си спомняте някой които преди 5-10 години е писал нещо лошо и съответно не пропускате да го изтъкнете?
Защо винаги поставяте себе си в центъра и считате, че вашия път е единствено правилен?
Винаги ли имате само едно решение на задачата?