При мен депресията беше едно чувство на пълна и всепоглъщаща безнадеждност, напълно необоснована и без почва в реалността. Нямах никакви реални причини в живота си за да се чувствам неудовлетворена или безнадеждна. Всичко беше само в главата ми. Имах добри, обичащи родители. После ми стана ясно,че явно не са били ДОСТАТЪЧНО обичащи,тоест на мен не ми е било достатъчно вниманието и родителската им обич,но не ги виня за нищо.Напротив благодарна съм им.Направили са каквото са могли.определено смятам,че подкрепата на родителите,близките и роднините, разбирането, съчувствието обичта могат даизлекуват всяка депресия и ако се обърне навреме внимание на болния може да не се стигне до трагедии, лекарства и лекари.Както казах, имах всичко необходимо в живота за нормален живот и просперитет. Пиша това защото мисля че трябва да се разграничават случаите, когато има и когато няма реални причини за депресията.
Според мен, приемането на антидепресанти, е оправдано САМО в много теки случаи,когато болният има мания за самоубийство или състоянието му много силно вреди и пречи на справянето му с ежедневните му дейности- да не може да работи например.
Сега не ми се пишат пространни жития на великомъченица Вида

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Вида на 23.04.13 18:56.