Аз мисля, че е най- добре съчетанието на двете, даже трите.

При случай, че си си "докарал" до депресия няма начин да се измъкнеш сам или без странична помощ.
Лекарствата те привеждат до "мислеща форма" на живот.

След това някои / или ти/ трябва да анализира причините довели те до това състояние и съответно мерките които са съобразени с твоята личност да не стигаш отново там.

Накрая някой /ти/трябва да изпълнява това и съответно да вземе и превантивни мерки за да не изпадаш в подобно състояние. Най- важното, да го стопираш още в зародиш.