Това за неволята е вярно, но за целта човек трябва да има дълбоко в себе си въпреки тежкото състояние нещо, което ми е трудно да определя - желание за живот, инстинкт към живот и самосъхранение, да не си се предал съвсем окончателно.
Това не винаги е налице, а и дори да е налице, човек не винаги има сили сам да се пребори. Когато аз осъзнах това, реших, че ще опитам с психоанализа, и на мен лично много ми помогна.
Има и неща, които психоаналитиците наричат кастрация. Това са нещо като етапи от живота, през които трябва да преминеш, но са свързани с известна психическа травма, с промяна на състоянието и приемането на света и хората около теб.
Когато човек не успее да премине през поредната си кастрация успешно, това също може да стане причина за депресивни състояния.
Например отделянето от родителите на даден етап от живота е една такава кастрация. Има хора, които цял живот не могат да се отделят, и остават зависими от родителите си не само или дори изобщо не материално, а по-скоро психически, очакват те да им кажат какво да правят, не знаят какво искат от живота, не могат да взимат самостоятелно решения, и т.н.
Това особено често се случва при мъжете, които имат властна, доминираща майка, и слаб баща. Такива мъже, дори създали семейство и собствени деца, продължават да са силно зависими от майките си.

В полза на психоанализата мога да кажа и, че ме научи за ролите на мъжете и жените като родители, нещо напълно различно от това, което повечето хора знаят, или си мислят че знаят, което ги прави съответно лоши родители, от което страдат децата им. Под лоши родители нямам предвид такива, които се държат зле с децата си или ги бият, а просто такива, които не играят естествените си роли, нужни за правилното и здравословно развитие на децата.

Например, (знам, че тук много хора няма да се съгласят, и дори ще реагират остро) - основната роля на бащата е да пречи на произвола на майката спрямо детето.