Не, не е въпроса в издръжката, а и баща ми, когато го каза това за матриархата, имаше предвид жените в скандинавските страни :).

Но дори и тук, дори и аз, дето не съм много оправна, пак бих могла да поема издръжката на децата си - верно, ще минем без някои екстри, но ще се оправим.

Честно казано, работа се намира много по-лесно от подходящ партньор :)

Много подценявате ролята на бащата в семейството, също и инстинкта за възпроизводство на мъжа. Просто той е по-различен от женския - жените сме ясни, много по-обвързани сме с физиологията си - след 35 биологичния часовник започва да цъка, след 40 - направо алармира :), докато мъжете запазват репродуктивната си способност до дълбока старост, дори може да се каже - за цял живот (или поне имат това усещане:)).

Само че човек не се възпроизвежда само биологично, а и социално, духовно, културно, ако щеш...и затова, мъжкият биологичен часовник започва да цъка, когато мъжът усети, и с тялото, и с разума си, остаряването и приближаването на смъртта си - може да се каже, към края на 50-те и през 60-те си години - тогава усеща порив да предаде това, което е събрал през целия житейския си път - опит, изживявания, мъдрост, богатство - всичко... че ще отиде иначе зян :)

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.