Принципно съм голям егоист - признавам си без бой :)

Работата е там, че и баща ми и баба ми не са между живите. Каквото и да се е случило то е в миналото. Невъзможно е да се оправи, единствено поуката остава и това е. От вината няма никакъв смисъл в моя случай. Не е задължително да съм виновен, за да се ЧУВСТВАМ ВИНОВЕН. Пак казвам - ако баща ми беше пред мен сега - едва ли би ме упрекнал в нещо. Както и да е. Вината избледнява с всеки един изминал ден, тъй като от несъзнателното я пренесох в съзнателното... изживях си я и си отива... :)

Ами миналото съществува единствено и само благодарение на това, че имаме памет. Реално има само сега. Един вечен сегашен момент. Бъдеще също не съществува - то е плод на наши фантазии. Всичко, което се случва се случва единствено и само сега. В този ред на мисли думата вина е по-правилно да се замени с думата отговорност.

"Ако не ти пука, че си направил лошо на хората и те днес реално се чувстват зле заради теб, значи си лош човек. "

Аз съм точно такъв, какъвто съм. Нито повече, нито по-малко. Вече не се стремя да бъда такъв, какъвто не съм. Просто се приемам такъв, какъвто съм и продължавам напред.