това е много егоистично. Ако в несъществуващото си минало примерно си наранил човек, тази рана си е в него в настоящето. И ако миналото за теб съществуваше и имаше съвест щеше да идеш при него, да се извиниш и покаеш и човекът да се почувства по добре в настоящето което е важно за него. Ако не ти пука, че си направил лошо на хората и те днес реално се чувстват зле заради теб, значи си лош човек. Няма нужда от никакви разсъждения - нещата са прости.
Съвестта е чувството за справедливост и добро, което явно не всички носят. И чувството за вина щом го има значи трябва да го има. Говорим за нормалното чувство на вина което се появява, когато си очевидно виновен, а не за болестното такова. Ако нормален човек се чувства виновен най-вероятно е защото е виновен и точно така трябва да се чувства. Ако нямаш съвест няма да почувстваш вина. Това за мен е психичен дефицит - т.е. ненормално състояние което трябва да се диагностицира и третира.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.