Ето, даваш ми хубав пример.

Аз обичам безумно животните. Но не винаги е било така. На 6-7 години се опитах да убия едно коте с камъни, защото беше паднало в една яма и много мяучеше. Не го улучих, макар че доста се постарах. Стрелял съм по врабчета с прашка и много завиждах на един комшия, че с два последователни изстрела уби две врабчета, а аз не уцелих нито едно. Дълги години ходех за риба. Отказах се точно защото не искам вече да убивам риби. Ако трябва сам да си убивам храната, ще стана вегетарианец.

Та мисълта ми е, че авджилъкът не прави непременно човека лош. Това ни е вроден рефлекс от хилядолетия и не се изтрива лесно. Наистина ли това е толкова важно за теб, че би зачеркнала един прекрасно пасващ ти човек само защото е ловджия? А не може ли просто да се спорзумеете никога да не носи улова си вкъщи. Толкова хора ловуват, с какво един човек ще промени нещата? Ако не виждаш деянията му, не би ли могла да се абстрахираш от тях.

Освен това ако е ловец и е на примерно 50, още колко пъти ще отиде на лов през живота си? Струва ли си за двайсетина излета да отхвърлиш едно 25-30 годишно човешко общуване, което може да запълни живота ти?

Това е посоката ми на мислене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите