И аз смятам, че "отвъд" няма нищо. Когато мозъкът умре, съзнанието изчезва, "аз"-ът изчезва, спираш да съществуваш. Това поне е становището на науката, а аз вярвам в нея.

Ако ти е много зле, отиди на психиатър и започни медикаментозно лечение.
Едно от нещата, които аз научих, е че нещата се променят. Обстоятелствата се променят, хората се променят и развиват. Появяват се нови възможности, нови шансове, нови запознанства. За някои пубертетът и ранните младежки години са трудни и тежки за понасяне, но ако стиснеш зъби и ги изтърпиш и не спраш да се бориш за това, което искаш, един ден ще стане по-добре. Но трябва да си жива, за да го видиш този ден.

Иначе - животът си е твой и имаш право да правиш каквото искаш с него. Не виждам обаче защо трява да бързаш. Винаги можеш да умреш.