това ясно , не искам да ти се обяснявам на теб , но искам да си го обясня на себе си . Но явно не се получава , явно трябва да се водя монолог , защото жалкия животец е нещо доста всеобхватно и не опира до мен и разни други депресари .
Той направо е....м....на хиляди "благополучни" семейства .

ми , хубаво , ще си водя монолог щом трябва .
Защото чувството на тъга и дълбока скръб по загуба на близък може да има различен облик .
Защото реакциите с следствие на стреса са толкова различни .
Защото всеки , който се е родил с уверена крачка се приближава към смъртта .
защото може би животът се живее именно за да сме подготвени как да умрем , когато настъпи този час .
Размитите понятия за смисъл на човешки живот , изпарените амбиции , натрошените желания , всичко това се покрива от воалана преживените драматични моменти на загубата и всичко безвъзвратно се изгубва