В момента си лалаш без изобщо да ме познаваш. Не искам да съм вечен. Честно не искам да се застоявам след 60-65 години. Винаги съм наблягал на качеството, а не на количеството - и това е във всички аспекти на живота ми. Естествено че ще си отида - дори и да е в този момент - няма за какво да съжалявам, тъй като всичко ми е било и е наред. Просто един хубав живот, който си отива, за да бъде прероден в друго време и място, да изучи други аспекти на Божественото.

Общо взето живея така, че да не съжалявам за нещо, което не съм (или съм) направил :)