Гледайки отстрани умиращ или умрял човек и преживяващ смъртта като тотално и външно за теб явление е едно , а личното и персонално преживяване на смъртта, и личното й осъзнаване в краткия толеранс от време между живота и смъртта е нещо съвсем друго.

Може едновременно да гледаш умиращ човек и в същото време да преживяваш персонално , осъзнавайки връзките , които си имал/а с умиращия човек .
Не можах да свикна със смъртта . В смисъл , все се явявам неподготвена и шокът от нея винаги е силен . това ме кара да съм цинична , когато стане въпрос за смърт и умиране , защото доста е цинично последното оскверняване на живота
Може да изглеждам жалка , може думите ми да са гнусни , но по-гнусно представление от смъртта има ли ?
Наскоро много близък човек умря в ръцете ми и преживяното не ме направи по-приемаща , дискретна . Напротив виждам , че хората сме едни марионетки в ръцете на някакви природни сили , а ние си мислим , че ръководим живота .
Не е нужно да сме живяли в Ленинград повреме на описаните събития , нито преживели самолентните катастрофи , това което става наоколо е достатъчно , за да ни напомни , че всичко в което живееме една илюзия , нещо , което не може да бъде ръководено от нас и от което страдаме непрекъснато