Лично това което мен най-силно ме вълнува и притеснява е натоварването и емоционално и като просто физическо задължение на най-близките ми хора.Сриването на моя свят неминуемо води до дезориентация и нарушаване на техния ритъм на живот. Зная, че за всяка болест се отнася това, но бих искала действията които предприемам да не са повод за това.
За здравия разум няма как да го обясня освен с простичкото в най-тежките моменти понятието разум в общоприетия смисъл не съществува, просто съм лишена от възможността да се възползвам от тази опция.
От друга страна сривовете в психиката в обществото което живеем води до тотална загуба на работа и матерялни придобивки, а това е важно дори само за да оцелем.

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите