не схванах за какви по-конкретно рискове за околните говориш.
Според мен ако човек следва нуждите си, но и здравия си разум правейки правилни преценки, които в никакъв случай не водят до крайности и същевременно не насилва прекалено нещата.... всичко ще се нареди по най-добрия начин.
Иначе която и крайност да избереш няма да е добре за теб. А другите не ги мисли много, не са малки - сами ще се погрижат за себе си. Ако не рискуваш живота и здравето им и има възможност да не ги уведомяваш за проблемите си според мен просто не трябва да ги уведомяваш. Още повече, че повечето хора имат някакво психично отклонение, но не са ги диагностицирали защото не са прекалили и/или защото не съзнават че го имат или не искат да си го признаят. В това отношение ти си по-нормална от тях.
Не ги жали - ти си най-важната. На това му се вика здравословен егоизъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите