Няма конкретни неща, от които да ме е страх. От нищо не ме е страх. Нито от тъмно, нито от високо, нито от насекоми, нито от затворено пространство, нито от отворено.
При реална опасност си разсъждавам трезво и няма да тръгна по въже, защото не ме е страх от високо, примерно, но това няма да ми попречи да изляза на балкона на 20 етаж и да се любувам на гледка.

Страх ме е от кучета, не само защото ще ме ухапят и нападнат, ами просто така - страх ме е. Е, ако има стопанин ще го погаля и гушна, но първата ми мисъл е страх. Но това е конкретен страх.

А иначе ме е страх от нещо, нещо си, което не го знам какво е, защо е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите