Блъди,
Всички хора сме слаби и малко или много ни е страх. Това е нормално човешко чувство,което ни предпазва от необмислени действия и ни предвазва от самите нас.
Въпросът е в това, как да направляваме страха, за да не ни помита и да не унищожаваме в живота си това което вече сме създали.
Мен също много често ме е страх от много неща, вкл дреболии.
Когато ме естрах си задавам въпроса: защо е дошъл този страх, какво иска да ми каже. и има ли реални основания в живота ми за него или е плод на моята диагноза.Или пък ми е заучено чувство. сигурно си чувал за заучените чувства. Това са чувства и емоции, които са ни втълпени дълбоко и несъзнателно още от детските ти години,от семейството,родителите, после от училището и обществото.
Например вчера цял ден ме беше страх да се обадя в детската градина на дъщеря ми, за да питам по един въпрос. После си спомних ,че когато аз бях в детската градина имах една много строга учителка, която все ми се караше. Много ясно,че сега ще си мисля, че пак ще ми се скарат и затова ме е страх. Ето това се нарича заучено поведение. Аз съм се научила да ме е страх ,когато съм била дете. Сега когато вече съм възрастна и възпитавам сама чувствата си, се уча да не ме е страх.
Розмари, а теб от какво те е страх, мила. Разкажи ако искаш!