Валенти, мисля че най-разумното което можеш да направиш е да се посъветваш с твоя психиатър и да му обясниш какви точно са немеренията ти . Той най-добре може да ти каже какъв риск можеш да поемеш . Кажи му какво смяташ да правиш и той ще ти каже доколко е разумен този риск. А също можеш да се посъветваш и с тесни специалисти от твоята професия, като разбира се не си длъжна да казваш за диагнозата си.
А да питаш тук може да ти само известно разтоварване, но може и да те подведе.
Леля ми беше със шизофренна параноя. Пиеше си хапчетата, ходеше на работа и живееше почти нормално. От време на време я обхващаха безумни идеи и мераци за забогатяване и си въобразяваше как ще стане милионерка. Знаех, че няма смисъл да я разубеждавам колко рисовано и неразумно е това, което е решила да прави, затова не се и опитвах. След 2-3 дни като я попитах, какво става с твоята идея, напредваш ли, се оказваше че или отдавна е забравила или се е отказала.
Не стана милионерка, не забогатя, но се издържаше с достоен труд . Изкарваше си хляба и не разчиташе само на пенсията. В което аз виждам особен героизъм-с тази диагноза и в тази държава да оцелееш физически, и с достойнство да си изкарваш хляба не е лесно. Всичко друго, в твоето положение и твоята диагноза, извинявай че ти я натрапвам, но може да се окаже свръхамбиция, и е неразумно, и е на твоя отговорност и риск.

Редактирано от Вида на 17.12.12 17:09.