Преди няколко години , в края на декември някъде, си уговорих среща с нея. Преди това дълго време си бяхме писали.
Тя имаше среща в Пловдив в ресторант Даяна с група раково болни. Уговорката ни беше, когато пристигна пред ресторанта , да й звънна на джиесеема, за да ме посрещне...виждахме се за първи път.
Пристигам пред заведението звъня, никой не вдига...после се оказва ,че си е забравила телефона в бързината. Аз обаче не се отказвам лесно и влизам в ресторанта да ги търся. Питам първия изпречил ми се сервитьор ''Извинете ,къде са раково болните?'' '' Госпожо, откъде мога да знам..Тук не сме болница. ...'' Да , логично да не се афишират кои са и какви са -мисля си аз и тръгвам от маса на маса. И тъкмо се чудя и се притеснявам как ще открия Пантерата, изведнът една усмихната, лъчезарна жена с топли очи , се изправя пред мен...После сядаме да си говорим . Имаме да си кажем толкова много неща...Това беше една много топла вечер за мен...въпреки студа навън.
За която й благодаря.
Лека й пръст.
Поклон пред светлата й памет.