... и вида я няма, да те тегли за пеша да и обясняваш, а после да те плюе, че не обясняваш добре, и жевел я няма с вечното и мрънкане, което да ти липсва, и блъди с вечното черно ДНК и яд към останалите "другото", нормалното... и т.н...

явно още си в "реакция от заболяването", проявяваща се с носталгия към липсващите дразнения, които предизвикват "болестта"... нещо като абсиненцията към алкохол и цигари, когато се опитваш да ги спреш, а

всички са тук, само че в други клубове...

аз пък харесвам тишината в тоз клуб, чистичко е и омиротворително... но и "това ще мине", както се казва в разни философски притчи... историята помни и приливи, и отливи... възходи и падения, мир и война...