За близките, когато за пръв път започват да осъзнават, че обичаният от тях човек има сериозен психически проблем, е много трудно да се ориентират кога поведението му е проява или симптом на проблема и кога "лигавене"... Освен това, много преди за започне истинското осъзнаване, обикновено "болният" (в кавички, защото той още не е диагностициран като такъв" често има, меко казано, странно поведение, което многократно му е било "прощавано", а самият той "се е научил" да лавира и да манипулира близките си по този начин...

Затова не е рядко срещано явление в много дълъг период от време, както самият болен, така и близките му да не осъзнават, че има сериозен психически проблем. А дори и когато започне осъзнаването е много, много трудно да се разбере отстрани, кога поведението му е белязано със симптомите на болестта и кога е просто прищявка, лигавене, "игра" и манипулация...

И ти, и Вида се изказвате тук от гледна точка на "болния". Не може да не знаете тогава от личен опит, че не винаги, и не 24 часа в денонощието, и не 52 седмици и 365 дни в годината, всичките ви постъпки и цялостното ви поведение са продукт на психичните проблеми. Понякога, всъщност често, да не кажа и по-често, вие сте си в напълно нормално състояние на съзнанието. И когато сте в такова състояние, не винаги постъпките ви са добри и похвални. Дори и в нормално състояние, понякога се държите безобразно, като всеки нормален човек и тогава, както за самите болни, така и за техните близки е много трудно да се ориентират, кога "лошото" поведение е в резултат на болестни симптоми и кога на лош характер или на моментна
прищявка. Това, често е много трудно дори за специалистите.

В темата за клуба, имах идея да опиша точно тези трудноразграничаващи се моменти и че помощта, която се оказва тук или където и да е, трябва да е с оглед на човека, който търси помощ, на неговите нужди и потребности. В случая съвет търси близък на човек с хипотетичен сериозен психически проблем. Значи, съветите и помощта, която тук му се дава, би следвало да са ориентирани точно към него и към неговите нужди, а не към нуждите на жена му. По отношение на нея той се нуждае от друг тип съвети и помощ. И трябва много добре да се осъзнава тази разлика, защото често близките на психично болните са объркани и безпомощни точно толкова, колкото самите болни, а често дори повече от самите тях. И шансовете за добри прогнози за изход или лечение на самия болен, зависят главно от това,каква помощ се оказва и на самите близки, доколко те са наясно с положението и бъдещето, доколко са адекватни, спокойни и уверени в това, което им предстои, за да останат и да се грижат, както за болния си близък, така и за себе си и за цялото си семейство.

Редактирано от eooa на 01.04.12 09:34.