"Естествено, че не трябва да се бърка в чужди семейства. Но хубаво е изначално да е ясно за всички на кого от семейството си приятел."

По всяка вероятност с никого от това семейство няма да се виждам и да бъда приятел. Непрекъснато са в турски сериал откъм взаимоотношения. Много ми е трудно да бъда спокойна с тях. Постъпих примитивно, осъзнавам го, но може би е за добро. Лошо ли е човек да постъпи с първичния си инстинкт за защита? Осъзнавам че така съм постъпила, защото не мога да ги "нося" като приятели, никакви хубави емоции не получавам от приятелството си с келеша на 40 вече няколко години.
Не съм финансово зависима от тях, е какво повече ми е нужно? Да, майката ми е помагала, вярно така е, и ние сме се реванширали, помагали на снахата на сина й.

Постъпих ирационално, но може би по най-верния за себе си начин. Има един предел, граница. Не мога да надскоча възможностите на търпението си и приемането на всичко. Ако успеят да си решат проблемите и да ме потърсят като ми простят - добре! И аз съм човек и аз се нуждая от приятели, които ме приемат такава, каквато съм, включая последната ми неетична постъпка.
А юнака на 40 нима е етичен? Той ако беше читав човек нямаше вечно да забърква турски сериали, в които всички са шокирани и изпопадат от ужас и не знаят какво правят и на кого го говорят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите