|
Тема |
Re: За споделянето [re: Doctor Who] |
|
Автор |
Ninana (съницист) |
|
Публикувано | 02.02.12 17:35 |
|
|
Всеки знае какво трябва да направи "по принцип" и "отдалечено".
Майката те вика на кафе. Трябва да отида, да я гледам лице в лице и да лъжа, че нищо не знам, нали?
Ами нали след това ще научи все пак? Всичките проблеми ще й се стоварят като гръм от ясно небе. Как ще погледне на това, че съм дошла и съм се усмихвала и държала така, все едно не е било? Как да дойда на гости и да лъжа и да слухтя какво става? Това е много подло. Аз изпях всичко, което ми е на душата и казах, че няма да дойда. Сега съм зле. Истината наранява, но лъжата убива!
Аз се оказах между чука и наковалнята. Но прекалено добре знам сходна ситуация при родителите ми, когато нещата не им вървяха, какво е да научиш последен, че домът ти гори! Че не е имало скрито-покрито за никого, освен теб самия, който се самозалъгваш. Че приятелите са знаели всичко от-до, цялата история и никой нищо не ти е казвал и ти е правил мили очи и е душил наоколо с тайна клюкарска страст!
А за това мое приятелче, което е пуснало негативните си мисли в "оборот" пред мен, също не е света вода ненатипа, също си има мъжка криза на средната възраст, иначе щяха ли да го тресат толкова остро тези негативи и катарзиси спрямо действията от личния живот на любимото другарче?
Абе не е лесно да си жив. Грешни хора сме.
|
| |
|
|
|