Изхвърлила съм от мисленето си понятия като лош, грешно ,грешка , както и вина ,виновен. Но ако се опитам да разсъждавам на твоя език, бих ти казала следното:
Можеш да предложиш на човека съчувствие, състрадание, разбиране ,приятелско рамо. Но същевременно да останеш неутрален в ситуацията. В смисъл не да не взимаш страна в спора , а в смисъл да останеш незасегнат, независим от чувства и емоции .Тогава разумът може да разсъждава логично,и човек намира баланса между разума и чувствата.
Ако смяташ, че има невинен, жертва, помогни му да се защити ,като му предложиш някаква алтернатива как би могъл да се защити .Ако виждаш ''виновен'', можеш да му кажеш,че не одобряваш неговите постъпки и действия.
Но никога не можеш да си сигурен кой е крив и кой е прав, защото всеки знае кое е правилното и доброто САМО за самият него.Да, човек лесно вижда чуждите грешки,но защо трябва да мрази хората заради грешките им. Човек не не е неговите грешки,нито неговите правилни постъпки , въобще човекът не трябва да се оприличава с неговите постъпки .Защото дори добрият човек понякога, дори често прави лоши неща .
Така че ако няма агресия, насилие , емоционално изнудване и прочие ''лоши ''неща,а ''някой просто таи лоши чувства към друг заради негови грешки'', ами да си ги таи! Щом като е избрал това, да си му бере последствията ,да си се трови от лошите си чувства. Проблемът си е негов .Ти защо поемаш този товар върху себе си?

Днешната мисъл-утрешна реалност.