|
Значи, казваш сега си пльоснал живота си на операционната маса, хванал си скалпела и си готов за безжалостна дисекция ... режеш и хвърляш ненужното...
и казваш, така си разпарчатосал живота и оперираш от него разни парчета, едно от които е "трагедията на накърненото чуство за справедливост", а после навярно ще дойде редът на "завистта", "злобата, "отмъщението", тайното зложелателство", "ревността", "изневярата" и т.н...
А като се поумориш и след като животът те понесе по поредното течение и всички тези добри намерения за изкореняване на злото от себе си,
се постопят, за да отстъпят място на други важни събития, които ще те увлекат със същата сила, може и да стигнеш до простата житейска мъдрост, която да ти покаже, че "лупата на вниманието" се движи и уголемява ту едно, ту друго нещо от живота ти, но всъщност, нищо не е по-важно от друго нещо и че "и това ще мине" и друго ще дойде да го смени...
***
Един старец имал син. Те били толкова бедни, че едва свързвали двата края. В бедността и старостта с дишащата зад лявото му рамо, смърт старецът помъдрял.
Веднъж получил писмо от сина си, който така се жалвал от окаяния си беден живот и липсата на любов в него, от завист и злоба, че другарите му успявали, а той - не, че хартията била прогизнала от сълзи. В отговор мъдрият старец му писал: "Нищо синко, и това ще мине и друго след него ще дойде".
Минало време. Станало така, че синът забогатял, оженил се по любов и сладост и благодат изпълнили къщата и живота му. Пак получил писмо старият баща от сина си. Този път той му разказвал за щастието, любовта, доволството и богатството си, пращал пари и подаръци на баща си. Баща му в отговор му написал: " Нищо синко, и това ще мине, и друго след него ще дойде".
Минало време, синът от раз изгубил всичко, което имал. И любовта, и богатството си, и семейството му се разпиляло. Не само това, ами и смъртта му дишала не зад лявото рамо, ами направо го гледала в очите. Спомнил си синът за думите на мъдрия си баща и го обзело абсолютно спокойствие. Бил готов да предаде богу дух, омиротворен от съзнанието за кръговрата в живота.
Като видяла това, смъртта го потупала по рамото и му дала още малко време. А човекът престанал да се люшка между крайностите и намерил по - смислено занимание в малкия отрязък от живота, който му бил подарен.
Редактирано от eooa на 19.12.11 13:03.
|
Re: Трагедията на накърненото чуство за справедливост [re: Цар Изрод]
