Неведнъж съм попадала в твоята ситуация. Неведнъж съм тайничко завидяла на късмета на някои хора как нещата просто им се случват, терзаех се, че нямам никакъв късмет ето прост пример моя близка пирятелка с която сме от деца заедно, тя винаги взимаше момчетата които исках, тя имаше маркови дрехи и кукли, тя беше център на вниманието винаги, тя имаше невероятен късмет във всяко едно начинание като напривер кандидатстудентски изпити ... тя знае 2 теми, аз знам целият конспект без 2 теми, на нея й се падат точно тези 2 теми, които знае, на мен точно тези 2 които нямах време да науча ..... в началото се дразнех много колкото и да си я обичах като приятелка не беше честно спрямо мен .... тя получаваше всичко без никакво усилие, аз се трепех за всяко едно нещо (и то не винаги ставаше) .... постепенно обаче реших да не гледам чуждата купичка, нито е полезно за мен, нито мога да променя независещи от мен неща, започнах да гледам по-философски на нещата т.е. радвах се на малките неща, като нещо не се случваше по план махах с ръка и продължавах напред, спъвах се, падах, изправях се и действах натам .... така годините минаваха, минавах през какви ли не изпитания в този живот тя винаги е била част от живота ми и досега, но мен мечтата ми от дете е била да имам семейство - мъж, деца, куче, къща с две липи отпред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите