Да речем, че тва и беше целта на т.н. "агресия". Явно, усеща й се оздравителния ефект. А "агресия" го наричаш ти и някои други, на коит им липсва способността за разпознаване на достатъчно голям диапазон на изразяване на мисли, чувства, емоции, позиции, гледни точки, отношения, реакции и т.н.... За някои хора има само черно и бяло, добро и лошо, агресия и спокойствие и т.н...

Както и да е... предния пост не беше насочен единствено към теб, а към "мрънкалата" като събирателен образ и си има индикатори, по които можеше да се досетиш и сама. Но ти, понеже много ти допада ролята на свръхчувствителна, си умираш да приемаш всичко свръх-лично и персонално.

Както и , не ти оттърва да видиш, понеже явно намираш някаква изгода в това да си единствената онеправдана и низгверната, че неведнъж съм жулила с копривата и видата, и кървището, и разни други периодично появяващи се мрънкала.

Освен тва, никъде не съм видяла, някой тук да е прекалено харесван, обичан и на другите да им е мъчно, когато еди кой си го нямало.

Ако имаш пред вид, блъдището, то тук има много какво да се види и обяснява. Първо, блъдския на много им изглежда, че им "липсва", просто защото им е нарушен стереотипа или лошия навик така да се каже. Дотолкова са навикнали някой непрекъснато да им хленчи, песимистичничи, да се раздира от собствените си неразрешими противиречия и по тоз начин да ги забвалява, че въобще не забелязват отровената среда. Също като алкохола за алкохолиците. Знаят, че е отрова за тях, но си го търсят отново и отново.

Значи викаш, един-два пъти годишно само си мрънкала, не като другите, непрекъснато... а лошите настроения, злобните подмятания ден през ден, тях хич да не ги броим, щото то на всеки може да се случи, ма на някои по-често... ма ний, сме болнички, викаш и трябва да бъдем разбрани и да ни се влиза в положението. Другите мрънкала ги обичали и питали за тях, а за теб- не... Бе ще си умрем някой друг да ни обича и да пита за нас, въпреки, че ний си се мразим и не можем да си се понасяме, а... Що тогава и аз да не похленча, що никой не пита за мене, като ме няма и що никой не му е тъжно и не ме обича, и не мож да ма оцени, къф съм оригинал, а?!

Ааа, и значи, моят оригинален и стил на изразяване е "агресия", а вашто мрънкане, жалване, сополивене си е в реда на нещата и не е агресия срещу нормалните, ведри и усмихнати хора, които влизат тук, шегуват се, закачат се и т.н...

Значи, всички хора, дето се опитват да се справят сами с живота си и донякъде успяват без да мрънкат и не искат или не могат да се разболеят от тежка депресия са виновни, изкарват си го на бедничките депресирани, тормозят ги, използват ги и на техен гръб, видите ли, си изкарват прехраната...

Значи това, че показвам огледало, в коет да лъсне изкривения гротескен образ на мрънкалата, погледнат отстрани е агресия, а тва че непрекъснато четем тука мрънканици, хленчове, злобни подмятания, деструктивни изказвания, целящи да уязвят всеки, който не е депресиран, не е агресия, а

интересно, какво е тогава... нещо, което си е просто в реда на нещата, а... нещо мило, нежно, тъжничко, сополивичко, дето всички останали трябва да му влизат в положението и да са посипват с пепел, да са мажат с катран и да са овалват в перушина, че не щат да мрънкат, да се жалват, да се самоунижават, да споделят сладникаво и сълзливо, как светът ги мачкоти, как гадните агресори са завладели всички закрити, уютни и сенчести места под небето и най-агресивно са изтласкали депресираничките на жежкия пек или под дъжда и т.н...

я пак си помисли, ако обичаш, дали в моите очи ти и останалите мрънкала, не сте агресивни и деструктивни и ела пак да ми се изхленчиш, да видиш, какво ще стане!

Анадънму!

Редактирано от eooa на 27.10.11 13:21.