|
Бях ти отговорила, но се уплаших да не ме разпознаят случайно. Затова по-накратко - в този случай не става въпрос за свалки, единият е женен и с деца (не че нещо пречи...) - но пак държат винаги да са заедно и аз ако се набутам там на обяд, дори да са ме поканили, се чувствам излишна, защото никой или почти никой не говори с мен. Може да е в мен грешката. Не че и други не се "набутват" понякога при тях, ама те са някак "специални", по-уважавани, издигнали се в професията и могат да си го позволят. Боже, какви глупости пиша..., спирам.
Колкото до работата, аз съм доказала неведнъж, че се справям добре и с по-сложни неща, и съм им казвала да ми дават, но това не променя отношението им. Може пак да е идиотщина, но когато ми дават отговорни задачи (в редки случаи), се чувствам значима и с по-високо самочувствие като цяло. Когато ме пренебрегват, затъвам на дъното и дори извън работата се чувствам като ненужен парцал. Т.е. завися от едно или друго, за да се чувствам добре. Чудя се защо се получава така и има ли начин да се оправи. Не би трябвало да зависиш от хора, работа, гаджета и т.н., за да имаш самочувствие, нали? Дори и от външния ти вид или капацитет не би трябвало да зависи.Редактирано от jeweel на 25.10.11 23:07.
|
Re: Този клуб май взе да запада. [re: Doctor Who]
