абе, ей, мрънкало... ти не беше ли онова, дето направи карикатурите, м? Е, не те ли възвеличахме поне 10 000 пъти, лично аз не съм ли ти казвала, че са много остроумно направени и изненадват приятно... е, ако не съм го казала, на казвам ти го сега, но съм сигурна, че съм казала нещо, което, ако не беше толкоз авто-черногледа, щеше да разбереш по реакцията ми, че съм била възхитена...
ето, това е то... авторитета и прекланянето пред него... може ли да си толкоз податлива на подобни клиширани отношения, може ли до такава степен да нямаш себеуважение, обич към себе си, та да зависиш от сякви авторитети, колеги, виртуални драскачи...
че кой друг, ако на първо място себе си не обичаш, ще те обича повече от теб самата... не е ли ясно, че човек първо обича най-много себе си, мислите му са заети най-вече със себе си и собствените преживявания... не е ли ясно, че трябва да седнеш и да си направиш списък със всичките си хубави качества, които няма начин да не притежаваш и да се поупражняваш пред огледалото, докато започнат да ти личат от километри, образно казано...
и откъде-накъде някой си набеден авторитет, пък бил той и шефът ти, камо ли пък, шантавите ти колеги да са по-значими от теб за теб!?... откъде-накъде ежедневното ти настроение, себеоценка ще зависят от някакви си външни за теб фактори, като колеги, шеф, авторитети и тям подобни...
не можеш ли ти да ги поставиш на мястото им, като преди това най-после въведеш в ред собствения си вътрешен и външен свят... как ще чакаш някой от вън да дойде да те оцени и да прецени, какъв уникат неземен си... как мож да не седнеш и не запретнеш ръкави досега и да си сътвориш собствената стратегия за приемлива позиция сред останалите - обществото, работата, близките...
само бой за такива като тебе, само словесна коприва на голо мож да те накара да си свършиш собствената работа по заемане на собственото достойно място в света!
ама-ха
Редактирано от eooa на 25.10.11 20:05.
|