Мен ми е ясно всичко това. Но когато видя как някой с авторитет и от когото завися оценява други, а с мен се държи, все едно съм нищо - откачам и забравям всички разумни доводи. Е, не казвам нищо на никого, измъчвам си се сама.
Хората гледат само външната опаковка. Ти може да знаеш, че си еди какво си и що си, ама ако не успееш да го покажеш - те решават, че не ставаш за нищо и те подминават. И ако си достатъчно... хм, не знам какво - като мен, решаваш, че наистина си такъв, въпреки че уж не си... Побърквам се просто, когато виждам, че не съм по-долу от някой друг, но него го оценяват, а мен - не. Ако съм грозна и некадърна наистина, щях да го приема и да се примиря.

Ако трябва да дам пример - шефът с поведението си показва, че ме смята за по-некадърна от останалите колеги, дава ми досадна работа за хора с по-малък умствен потенциал, ако мога така да се изразя, както и никога не показва, че е доволен от това, което съм свършила. Докато другите са "привилегировани", дават им се по-отговорни и интересни задачи, казва им се "браво", като ги свършат. Друго - на обяд има колежки, които винаги са желани за компания и някои колеги са готови да стоят гладни, ако въпросните колежки решат, че не искат да ходят на обяд тоя ден. За мен на всички им е все едно. Ама това е било откакто се помня. Може би трябваше да съм свикнала досега.

Редактирано от jeweel на 25.10.11 15:28.