И що пък да запада!? Щот вече го няма блъдкия с неговият тотален песимизъм и някои други като него се кротнаха и жълтозелената жлъч, в коят плуваше клубът, я няма вече ли...
Или очакваш ся изведнъж, като го няма блъдския и депресираните са малко поуморени да се оплакват непрекъснато, а може бък да са влезли в маниен следдепресивен период или пък направо в ремисия, та
изведнъж всички останали да са втурнат да пишат дълбокомислени, сериознически теми, а... или да текат гениално-интелектуални дискусии с претенции за философски отговор на извечния въпрос, къф е аджеба, смисълът на живота...
Я колко е спокойничко тук, почти позитивно и хармонично може да се каже... Даже опитите на старите вечно мрънкащи муцуни да развалят идилията, нещо не хващат дикиш...
ся малко ша почакаш, клубчето да са поокопити, да са поуспокои, да паднат есенните мъгли и да почне да ги сърби сичките навсякъде, че да дойдат пак да мрънкат и да искат разни виртуални чичко доктори и лелко психоложки да идват и задължително да ги лекуват, успокояват и да оправят света навън тъй, че да е удобно за живеене, не само на тез, дет са си запретнали ръкавите сами да си оправят живота, ми и за тез, дет все не били на мястото си, дет все някой ги избутва с лакти от пистите на успеха, дет все са опитват да излязат от калните житейски канавки, а все някой ги подритвал пак обратно там...
Междувременно пък, може някой да зададе друг непознат тон на общуване... весел един такъв, безметежен, се ено аероплан лети безпилотно на автомат... и докат се забие някъде, вътре сичко живо безгрижно и весело си пее, като за последно...
Редактирано от eooa на 25.10.11 13:45.
|