Нима? Човек никога не знае.

+1

А защо ми прозвуча познато ли? И познаваем ли е всъщност светът?

А заглавието на темата пък е класика...

Насочва мислите ни към фаталната предопределеност., отколешния почти древногръцкия детерминизъм – дремещ у нас и показващ главата си от време на време.

Онзи същият, който ще ни накара да мислим и повтаряме понякога, че човек на където и да е тръгнал – неминуемо стига до своя залез... (Слав Хр. Караславов „Залезът на Иванко”) Или, пък, че сме набутани в странна и някак си безнадеждна схема, в един (хайтовски) "Засукан свят" – където правим избора си без всъщност да имаме такъв.

Един малко обезсмислен, противно „релативизиран” свят където преследваме химери или те нас преследват (и кой кого обръща за да му е в по Удобна поза не е ясно) по хълмовете на еднопосочното време и не знаем и няма как да знаем кое е за добро и кое за зло... А всъщност времето не е съвсем еднопосочно. Връща се понякога назад и отнася и нас със себе си, и ни наказва (понякога) с угризения и елегичност и безкрайни съмнения и депресии.

Но по-добре: не съвсем и винаги щастливи - отколкото доволни свине... Май.

Или както дядовците ни казваха. „И да се ожениш и да не се ожениш един ден все ще съжаляваш.”

Което пък е другата страна на монетата наричана „тъй по добре стана...”

Всичко е въпрос на настройка. Всяка една раздяла обаче е чоглаво нещо. В нея хем има морал. Хем няма. (в един от английските смисли на думата – поука).

Иначе донякъде цялата работа с изборите е като историята за юнакът дето намерил перото на Жар птица. Ако го не го вземе ще се кае горко, ако ли пък го вземе - ще стане пишман...Това е всъщност солта на живота и за това сълзите са с този вкус.

Най-високопарно казано. Иначе всеки сам си знае. Иначе си мисля, че по добре е да станеш пишман отколкото да се каеш. Но маневра с маневра не си приличат. Ми казаше учителят по маневриране (управление на кораба). Я вятърът ще си смени в друг момент посоката, я тEчението ще е необичАйно друго. Я на душата на щурмана нещо ново ще тежи ако наскоро е говорил с дома. Абе – шантава работа, но пък филмът е интересен...


О, да. Изборът… изборът винаги боли. И винаги ще е така. Знам.

...
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете ти… или пред спомена за братовата ти усмивка? Вятър и празни думи. Вятър и думи. Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия.

Прав или изправян.

Редактирано от Nerv на 24.10.11 19:06.